Мисленето е психичен процес на косвено и обобщено отразяване на обективната реалност от психиката. Мисленето се различава от всички други когнитивни процеси по това, че субективно или обективно новото знание се превръща в негов резултат.
Изолирането на мисленето като отделен психичен процес е много условно - то прониква във всички други когнитивни процеси: възприятие, внимание, памет. Но ако всички други процеси са свързани със сетивно отражение на обекти и явления от реалността, тогава мисленето разкрива връзки между тях, които не се дават при пряко сетивно възприятие. Резултатът от сетивното възприятие е образ, корелиран с конкретен обект, резултатът от мисленето е концепция, обобщено отражение на цяла категория обекти.
Има различни нива на мислене. Елементарно ниво - практическо мислене, подразделено на визуално-ефективно и визуално-фигуративно. Визуално ефективното мислене се характеризира с решаването на умствени задачи в процеса на взаимодействие с реални обекти. Това е първият тип мислене, който се формира при дете.
Визуално-образното мислене вече не е „обвързано“с реални обекти, а взаимодейства с техните образи, които се съхраняват в оперативната и дългосрочната памет.
И двата вида практическо мислене в тяхното ембрионално състояние са представени и при висшите животни. Теоретичното мислене е по-високо ниво, присъщо само на хората. Тя се подразделя на фигуративна и концептуална.
Теоретичното фигуративно мислене, подобно на визуално ефективното мислене, оперира с изображения, съхранявани в паметта. Основната разлика от мисленето с визуално действие е, че изображенията се извличат от дългосрочната памет и се трансформират творчески. Подобно мислене играе основна роля в дейността на художници, писатели и други хора на изкуството.
Ако в теоретичното фигуративно мислене все още има връзка с образите на възприятието, то в концептуалното мислене то, ако не е напълно загубено, става много опосредствано. Теоретичното мислене оперира не с образи, а с концепции. Самите понятия също са резултат от мисленето: паметта запазва образи на много подобни обекти, мисленето идентифицира техните общи черти, въз основа на които се ражда обобщено обозначение на клас предмети. Думата е израз на понятие, следователно теоретичното мислене е невъзможно без реч.
Концепцията може да има по-голяма степен на обобщение. Например думата "котка" обобщава всички котки, които човек някога е виждал или може да види, но все пак тази дума ни позволява да си представим определена конкретна котка, която човек някога и някъде е възприемал чрез сетивата. Понятието "животно" има по-голяма степен на обобщение: няма "животно като цяло", невъзможно е да се види, но това не пречи на концептуалното мислене да оперира с това понятие.
По този начин теоретичното концептуално мислене е отражение на реалността, абстрахирано от конкретни образи и е най-висшата форма на мислене.
