Мисленето е обект на изследване в различни научни дисциплини. Раздели на логиката, философията, психологията, генетиката, лингвистиката и други науки се опитват да разберат мисловните процеси на човек и да отговорят на въпросите какво е мисленето, какви са неговите форми и т.н.
Концепция за рационално мислене
Рационалността обикновено означава рационалност, характеристика на знанието, която е противоположна на чувственото, емоционално знание. Няма точна и ясна дефиниция за рационално мислене и рационалност. Като цяло можем да кажем, че рационалността е вид мислене, при който оптималните решения се вземат въз основа на сравнение на набор от факти, а не въз основа на чувства или емоционални импулси.
Логиката е важен компонент на рационалното мислене. Логиката като наука изучава формите за постигане на истината чрез знанието, а не от сетивния опит. При рационалното мислене заключенията трябва да имат строга логическа последователност. Процесът на рационално познание в логиката включва няколко етапа: концепция, преценка и извод.
Понятието е най-простата част от рационалното мислене, това е мисъл за обект, която изразява основните му характеристики. Преценката е форма на мислене за обектите от реалността в контекста на техните взаимоотношения и връзки. Въз основа на понятия и преценки човек стига до изводи, които дават определени знания за предмета на разсъжденията. При създаване на изводи всяка концепция, преценка трябва да бъде ясно проверена, претеглена и поставена под въпрос.
Рационалното мислене е свързано със сетивното мислене, разчита на него, но за разлика от сензорното мислене, то не е привързано към образи и усещания, а избира само същественото в изследваните обекти.
Принципи на рационалното мислене
Рационалното мислене използва операции като сравнение, анализ, абстракция, синтез, класификация, формализация, моделиране, идеализация, обобщение. За установяване на истината чрез рационално мислене се използват методи на дедукция, индукция и др.
Рационалното мислене използва законите на логиката: идентичност, последователност, изключена трета и достатъчна причина. Процесът на рационалното мислене може да бъде представен от следната верига: установяване на понятия, създаване на преценки за понятията, т.е. идентифициране на връзките между тях, свързване на съждения в умозаключения, сравняване на понятия, съждения и умозаключения в рамките на доказателството.
Рационалното мислене винаги се контролира от съзнанието. Субектът на рационалното мислене осъзнава и оправдава всяко действие чрез законите на логиката.
