Това е известна народна игра, която вашите дядовци и бащи трябва да са играли. Преди да играете, трябва да направите бухалка (пръчка под формата на шпатула) и самата сискина (малка четиристранна пръчка със заострени краища като молив).
Можете да играете заедно. Първо се хвърлят жребии или с помощта на рима те избират кого да бият по чуча (да бъде хвърляч) и кой да кара.
Цел на играта: водачът се стреми да стане хвърляч.
След това те нарисуват кръг на земята с диаметър около две стъпки на дете (60-80 см) - това е град (или база). На 4-6 стъпки от кръга нарисувайте линия на кон. Шофьорът застава зад линията на коня.
Хвърлящият поставя кожицата в центъра на кръга със заострения край към линията на коня. След това хвърлящият взема бухалката и удря острия край на сискината по такъв начин, че да скочи. Докато сискинът е във въздуха, хвърлящият трябва да има време да го удари с бухалка, така че да лети възможно най-далеч отвъд линията на коня.
Задачата на водача, който е зад линията на коня, е да хване сискина с ръце. В този случай той се превръща в хвърлящ и играта започва отначало. Ако шофьорът не хване кожицата, той отива до мястото, където е паднал, и я взема в ръцете си. Преди да вземете сискин, трябва да запомните номера на горния му ръб - това са толкова много опити за хвърляне в града. След това пуска сискина, опитвайки се да влезе в града. Шофьорът прави хвърляне от 2-ри опит от мястото, където ще падне сискина, хвърлен от 1-ви опит и т.н. На свой ред, хвърлящият се опитва да избере такова място, за да отблъсне летящия сискин. Ако успее, тогава водачът се връща там, където е паднала сискината, и играта продължава.
Ако водачът, след като е използвал всичките си опити, не влезе в града, тогава хвърлящият отново удря сискина и др. Ако сискинът влезе в града, тогава водачът става хвърлячът.
