Желанието да се грижиш, да оказваш помощ и взаимопомощ са добри морални качества на човека. Децата трябва да се казват за тях. Добре е, когато родителите мислят за това и се опитват да го насаждат на детето си. Литературните произведения на детските писатели могат да бъдат добри помощници в това.
Коледното дърво на Митрич
Желанието да достави радост на хората е добре описано от Николай Телешов в разказа „Коледното дърво на Митрич“. Юнак - Митрич - пазачът на казармата, където докараха бездомни сираци. Той ги нарече „Божиите деца“. На Коледа той планира празник за тях. Отсекох дървото. Започнах да мисля как да го украся. Отидох на църква да поискам мъничета от свещи, за да радват окото като светлини на коледно дърво. Но староста не даде пепел. Стражът спаси Митрич, крадливо изсипа неизгорели свещи в джоба си.
Митрич купи и сладкиши, колбаси и бутилка водка. Всички бяха доволни и украсиха дървото. Отначало бонбони и свещи бяха прикрепени към дървото, но Митрич не намери това достатъчно. Раздели колбаса и наряза хляба на малки филийки. Завързах панделките и закачих парчетата на дървото. Когато се стъмни, Митрич запали свещи. Децата започнаха да танцуват около дървото. За първи път през последните години в казармата се чу радостен смях. Душата на Митрич ликуваше. Гордееше се, че може да достави радост на децата. Аз самият бях щастлив до сълзи и разбрах, че това е важно за децата, защото те останаха без родители и по-нататъшната им съдба не беше известна. Митрич искаше децата му да помнят дървото му до края на живота си.
Умна внучка
Помощ и взаимопомощ, базирани на изобретателност, звучи в приказката на А. Платонов „Умна внучка“.
Баба ми и дядо ми имаха внучка Дуня. Тя е умна и усърдна и грижовна. Бабата е мъртва. Дуня разбра, че дядо й липсва. Един ден дядо ми отиде в града по работа със съсед. В странноприемницата конят на дядо ражда конче. На сутринта той и съсед го видяха под каруцата. Съседът започна да доказва, че това е неговото жребче, макар че той имаше мерен, а не кобила. Те дълго се караха, но нямаше какво да правят - отидоха в съда при царя.
Царят обичал да се подиграва на хората и преди да съди, той задал на спорещите три загадки. Дядото беше тъжен и се прибра вкъщи. Дуня забеляза тъгата на дядо си. Той й разказа за спора и за гатанките на краля. Тя не остана смаяна и измисли какво да отговори на краля.
Дядо дойде при царя, каза отговорите. Царят бил изненадан и попитал кой му е дал такива отговори. Дядо разказа за Дуня, което силно заинтересува краля. Той й каза да дойде при него. Дуня беше бърза, изобретателна и смела. Тя дойде и говори с краля. Той изслуша момичето и направи, както тя каза.
Пуснаха конете и кончето. Жребчето веднага хукна към майка си. Това беше краят на спора. Така внучката спаси дядо си и помогна да защити кончето. Това не се харесало на царя, той се ядосал и пратил зли кучета след дядо си и внучката си. Дядото прогонил кучетата, прегърнал внучката при него и казал, че няма да я даде на никого, ще спаси и предпази от всякакви несгоди.
Филиален дълг
Желанието да се помогне на любим човек може да се проследи в историята на Курамшина „Филиал мито“.
Майка - Раиса - жена с трудна съдба. На 14-годишна възраст тя избяга от родителския си дом. В знак на протест тя се присъедини към хипитата, търсейки добър и лесен живот. Тя ражда син рано, отглежда го без баща, оцелява, както може. Тя нямаше прилично образование, умения, умения. Единственото й умение е да командва мъже.
Тя искаше богат и лесен живот. Срещнах чужденец Майкъл. Той й помогна няколко години и й осигури красив живот. Но дойде старостта и фатално заболяване - неправилно функциониране на бъбреците. Наложи се операция и донорен бъбрек. Раиса знаеше, че ако не бъде намерен донор на бъбрек, тя ще умре.
Синът се досеща за болестта на майка си. Веднъж намерил болнична карта и разбрал, че трябва да й помогне - да дари един бъбрек и да спаси майка си. Той преодоля страха си да не остане с един бъбрек. Той разбра, че болестта на майка му е фатална и тя няма да види внуците си, ако умре. Справя се и с детско негодувание срещу майка си. В края на краищата тя не прояви майчина грижа за него. Често го хвърляше на грижите на роднини, защото искаше да уреди личния си живот.
Максим постъпи благородно и решително. Изпълних синовия си дълг към майка си.
У дома
Готовността да се помогне в беда и да не се оставя в опасност е добре описана в разказа на Н. Телешов „Дом”. Разказва историята на единадесетгодишното момче Семка, което избяга вкъщи.
Родителите на момчето починали и той бил транспортиран в друго село. Той избяга оттам. Там се чувстваше зле. Липсваха му баща и майка, родното село, реката и приятелите.
По пътя Семка била пощадена и хранена от жителите на близките села. Един ден момчето дошло на реката. Тази река му се стори позната, той си спомни родната си река Узюпка и му се стори, че от другата страна на реката имаше родното му село Белое.
По реката плаваше совалка. Семка помоли мъжа да го пренесе на другата страна. Мъжът в совалката се оказа ядосан и недружелюбен, поиска пари от момчето. Семка се сблъска с безсърдечие. Чувстваше се горчив и самотен, искаше да умре.
Семка беше на път през цялото лято. По-близо до есента той срещна непознат дядо. Момчето му разказа за себе си, а дядо му каза само, че е „непознат“и няма дом и родина. Дядо се оказа затворник-беглец.
Скоро Семка настинал и се разболял. Той имаше температура. Беше в делирий. Дядо разбра, че момчето наистина е лошо. Той се грижеше за момчето: загряваше го, споделяше храна, подкрепяше го, докато ходеше. За града остана малко.
Семка се събуди в болнично легло, спомни си непознатия дядо, потърси го. Отивайки до прозореца на болницата, видях редица затворници, оковани. Сред тях беше и верният му дядо.
Плачейки, Семка осъзна, че дядо му го е спасил с цената на свободата си, че може би никога няма да срещне толкова верен приятел.
Такива истории ще научат детето да разбира защо да помага и защо да отговаря на чуждото нещастие. Той ще знае, че взаимната помощ, изобретателността и находчивостта се ценят в обществото.
