Как се изучаваше съзнанието в психичната наука

Как се изучаваше съзнанието в психичната наука
Как се изучаваше съзнанието в психичната наука

Видео: Как се изучаваше съзнанието в психичната наука

Видео: Как се изучаваше съзнанието в психичната наука
Видео: Top Secret Контрол на съзнанието 2024, Може
Anonim

Основната разлика между хората и животните е, че хората могат да мислят абстрактно, да правят планове и да си представят бъдещето. Тези способности са аспектите на нашето съзнание и хората са се опитвали да изучават съзнанието през цялото време.

Как се изучаваше съзнанието в психичната наука
Как се изучаваше съзнанието в психичната наука

Съзнанието е отражение на реалността в човешката психика. Той включва мисли, въображение, самосъзнание, възприемане на информация и т.н., и е чисто индивидуален. Тоест това, което виждате, представяте си и мислите, е само вашите субективни преживявания, в останалото картината на света може да се различава.

В примитивните времена хората се интересували не от съзнанието, а по-скоро от неговото изменено състояние. Ето защо шаманите, които можеха да влязат и да бъдат в изменено състояние на съзнанието, предизвикаха особено уважение. Те се считат за транс и екстаз. Шаманите чували гласове и изпитвали халюцинации, а примитивното общество ги смятало за лечители, психолози и пророци.

За да влязат в изменено състояние на съзнанието, шаманите са използвали различни психотехники, както и халюциногенни вещества от естествен произход, като гъби. Парадоксално, но те наистина биха могли да излекуват някои болести, да предвидят бъдещето и да говорят с духовете на мъртвите.

През Средновековието философите са се занимавали с проблемите на психиката и съзнанието. Психологията и мистиката бяха тясно преплетени. Хората вярвали, че съзнанието е божествена искра, всеки човек е в състояние да предсказва бъдещето. Специално внимание беше обърнато на тълкуването на сънищата - всички сънища се смятаха за пророчески.

В периода от 18 до 12 век психотерапевтите са били заети с едни и същи теми за промяна на съзнанието, особено хипноза и сомнамбулизъм. Те задаваха въпроси - защо след хипноза пациентът не помни какво се е случило с него по време на хипноза и как в състояние на сомнамбулизъм човек може да се движи, да говори, да извършва каквито и да е действия. Отговорите на тези въпроси обаче се крият повече в областта на физиологията. По пътя бяха идентифицирани явления като ясновидство, състояние на страст, амнезия и обостряне на чувствата. Психолозите със специален интерес разследваха множествено разстройство на личността и също така стигнаха до заключението, че дори онези спомени, които сякаш са изтрити завинаги от паметта ни, все още живеят някъде в дълбините на подсъзнанието и те могат да бъдат извадени с помощта на хипноза. И тук би било разумно да си припомним прословутия Зигмунд Фройд.

През ХХ век, с развитието на теорията му за психоанализата, съзнанието получава обратна страна - несъзнаваното. Несъзнаваното се проявява в сънища, автоматични действия, резерви. Несъзнаваното предпазва мозъка ни от постоянен стрес на съзнанието, измества неприятните спомени и преживявания. Несъзнаваното също пази всички наши тайни желания и нужди, когато те не могат да бъдат удовлетворени по никаква причина.

Препоръчано: