Детските страхове обхващат живота на бебетата нагоре и надолу. Но с възрастта много страхове преминават безследно и имат необосновани основания. През първите години от живота детето се страхува от силни звуци, груби викове и големи животни. Това поведение е естествено, тъй като бебето изучава какво се случва около него. Той трябва да разбере кой му е враг и кой приятел.
Понякога страховете се предават от майка на дете. Не осъзнавайки, че детето изпитва вълнението на майката, майката се държи прекалено емоционално при вида на гръмотевици и мълнии или други фактори.
Най-често срещаните са страховете от тъмнина, самота, ограничено пространство. По този начин страхът е неизбежен, тъй като е защитна функция на тялото. Ако не се биете с тях, те могат да доведат до нарушения на ежедневието, което не може, няма да повлияе на здравето му.
Също така, водещият детски страх са негативните преживявания, които бебето е видяло, и те са здраво вкоренени в съзнанието. Това може да е родителска кавга или автомобилна катастрофа. Но най-големият страх по всяко време за едно дете е страхът да се раздели с майка си. Ако раздялата е неизбежна, оставете детето за известно време. Дългата раздяла с майката може да причини депресия и нервни разстройства у детето. Отначало той може да спре да се храни, да се наруши сънят и да се появят отклонения в развитието на детето. Например такива ситуации могат да възникнат, когато майка заминава за работа.
Как да се държим в тази ситуация? Никога не насилвайте детето да преодолява страха, реакциите могат да бъдат непредсказуеми. Ще мине време и детето ще се смее на преживените страхове. Разбира се, не бива да се смеете, тъй като травмирате детето. Ще се затвори от вас.
Поддръжката и без това е много важна. Нека вашето бебе усети вашата подкрепа. Но ако вашият случай се забави и състоянието на детето се влоши, не забравяйте да се свържете със специалист, който ще ви посъветва.
За по-големи деца може да се препоръча следният метод. Поставете бои и чиста хартия ватман пред детето. Помолете детето си да нарисува страха си. Нека ви разкаже как си го представя. Арт терапията е водещата сред различните технологии.
Хлапето с радост ще се съгласи на такъв експеримент. По цвета на картината може да се прецени колко страшни са очертанията. По-светлите цветове показват, че страхът не е постоянен и детето скоро ще се справи с него. С рисунки от черни и сини нюанси трябва да сте нащрек. С тревожност, малкото дете ще трябва да работи.
