Различни страхове се наблюдават при почти всички деца от всички възрасти, но е важно да се разграничат страховете, които са нормални за дадена възраст, от страховете, които причиняват дискомфорт на детето в живота му. Чрез разнообразни интервюта и наблюдения учените са установили типични видове страх за всеки възрастов период.
Първа година от живота
Още от първия месец бебето възприема субективно света около себе си, има първите страхове. Най-често те възникват поради трудностите при задоволяване на липсата на храна, сън, движение и т.н. На около 2 месеца се появява тревожност с кратка раздяла с майката. Започвайки от 6 месеца, детето започва да изпитва страх, когато се появяват непознати лица, както и когато е в непозната обстановка. Бебето се страхува от чужди звуци: промяна в тембъра на гласа на майката, когато е ядосана или се кара, остри или силни звуци.
Страхове от 1 до 3 години
Много се заблуждават родителите, които вярват, че детето е все още твърде малко, за да разбере техните кавги. Може да не разбира, но усеща всичко перфектно. При липса на конфликти в семейството, детето може да не развие такава тревожност в случай на „странно“поведение на възрастните.
Дете под тригодишна възраст изисква внимание повече от всякога. Той се намесва в разговорите на възрастни, крещи, капризен е. Типично за тази възраст.
Страхове от 3 до 5 години
Този период е времето, когато детето осъзнава собственото си „аз“. Детето вече може да изрази чувствата си от близки думи. Ето защо небрежните фрази на родителите („няма да се подчинявате, ще спра да се сприятелявам с вас!“И т.н.) се отлагат в съзнанието на детето под формата на тревоги и страхове. Той приема подобни думи твърде буквално и присърце и т.н.
В този възрастов период това е много често. Хлапето се обажда на майка си, иска да запали лампата и да отвори вратата. За да не влошите ситуацията, не трябва да се опитвате да „научите ума на ума“на детето, затваряйки го само в тъмна стая, за да свикне с него. Това няма да помогне, а само ще навреди на психиката на детето.
На 3-5 години светът около детето е изпълнен със собственото му въображение. Тук мама му чете приказка за зъл сив вълк и сега едно дете си представя, че същият този вълк стои пред вратата на стаята му. По принцип подобни страхове възникват от липса на внимание и чувство за защита.
Страхове от 5 до 7 години
На тази възраст има пик в броя на страховете у детето. Най-силното е, че като правило Детето започва да осъзнава, че рано или късно това ще се случи на всички. Страхът от смъртта също е свързан със страха от война, нападения (включително приказни персонажи, като на 3-5-годишна възраст), животни, ураган и т.н.
Детето развива ценности, осъзнаване на културата и правила на поведение. Ето защо тя е присъща на децата на тази възраст. В ситуация, в която чака нещо, той е много нервен, постоянно пита дали ще дойдат навреме, дали мама е включила алармата и т.н. Заедно с нервното чувство на очакване е и страхът от ходене на училище. Този страх е най-силно изразен при деца с по-големи братя / сестри, които се изказват негативно за трудността на ученето в училище.
Страхове от 7 до 11 години
Детето губи егоцентричност в предучилищна възраст и. Сега той се страхува не за себе си, а за роднини, приятели, но най-вече - за родителите си.
Страхът от несъответствие със социалните норми също придобива нов облик. Детето се страхува да не отговори на очакванията на родителите си, да донесе вкъщи бележник с двойка, да отговори неправилно на черната дъска, да не отговаря на „прохладата“на другарите му и т.н.
Страхове от 11 до 16 години
Обикновено всички детски страхове и тревоги в юношеството трябва да бъдат изгладени. Има нови страхове, свързани с израстването на детето и формирането на неговото самочувствие. Той се страхува, т.е. не отговаряте на собствените си изисквания към себе си.
Тийнейджърите преминават през физическо и физиологично преструктуриране, поради което много от тях започват да имат комплекси заради външния си вид.
