Терминът "интроверт" е от латински произход. Образувано е от думите intro - „навътре“и vertere - „да се обърна“. Тоест, интровертът е човек, който е фокусиран върху вътрешния си свят. Комуникацията често му е трудна, той не обича да е в полезрението, в центъра на вниманието. За един интроверт е нереалистично да бъде откровен с други хора, да отвори душата. Следователно интровертът може да изглежда арогантен отвън, въпреки че това далеч не е така.
Какви са характеристиките на интровертния човек?
Такъв човек като интроверт има навика внимателно да обмисля всяка своя дума, да анализира всяко свое действие, както и думите и действията на други хора, с които контактува в живота. Следователно интровертът по правило е отговорен човек, не е склонен към приключения, ненужни рискове. От друга страна, в същото време той често стига до истинска самокритика, страхувайки се да сгреши или повдигайки всякакви неприятности в категорията на всеобщо бедствие. И интровертът преживява всичко това вътре, без да дава отдушник на емоциите. Не е изненадващо, че интровертите често са склонни към нервно напрежение, стрес, депресия.
Благодарение на предпазливостта на интровертите, навиците да се изчислява внимателно всичко, те правят добри изпълнители.
И поради страха от грешка и избягване на публичността е почти невъзможно интровертът да стане добър организатор.
При срещи с нови хора интровертът се чувства неудобно, предпочита да мълчи или се ограничава до оскъдни неутрални фрази. Ще отнеме време, преди той да се вгледа внимателно в новите си познати и да реши как трябва да се държи с тях.
Опитът да накара интроверт да говори, да го доведе до откровеност почти сигурно ще завърши с неуспех. В края на краищата той отваря душата си само за най-близките хора, а дори и тогава не напълно, с нежелание. Ето защо интровертите често имат репутацията на необщителни, дори арогантни, извън този свят.
Интровертът се чувства най-комфортно в родните стени, където може напълно да се потопи в концентрацията на вътрешния си свят.
Как да общуваме с интровертни деца
Често интровертните деца имат недоразумения, конфликти в собственото си семейство, особено ако родителите им са изразени като екстроверти (тоест общителни, енергични хора, на които лесно им се дават външни контакти). Притеснени, че детето им е неприветливо, мълчаливо, стои си у дома, родителите го принуждават да говори с тях възможно най-често, да общува с други деца, да посещава кръгове, различни секции, като по този начин му причинява тежки психически травми. Ясно е, че родителите действат от добри намерения, но не бива да се забравя поговорката „Пътят към ада е прокаран с добри намерения“. Интровертните деца се нуждаят особено от чувствителен, нежен подход, като се вземат предвид техните характеристики.
