Дори религиозните хора, които са женени, могат да се сблъскат с непреодолими противоречия и да стигнат до желанието да напуснат. Повечето световни религии обаче имат негативно отношение към развода, като ясно регламентират в кои ситуации е възможно и в кои не. За да се разтрогне религиозният брак, е необходимо да се знае положението на църквата по отношение на развода.
Православието традиционно се отнася към развода рязко негативно. Нещо повече, дълго време разводът по принцип беше невъзможен дори за членовете на кралското семейство. В сегашната ситуация църквата се адаптира към промените в обществото, като същевременно запазва принципната си позиция. Социалната концепция на Руската православна църква има специален раздел, посветен на семейството. Той осъжда развода, защото противоречи на евангелието и е вреден както за съпрузите, така и за техните деца. В някои случаи обаче църковният развод е разрешен в краен случай. Такива ситуации включват предателство на съпруга, неизвестното му отсъствие, нелечими психични заболявания, алкохолизъм и наркомания, както и полово предавани болести. Ако гражданският брак, сключен в службата по вписванията, бъде разтрогнат и съпрузите отдавна не живеят заедно, техният църковен брак също може да бъде анулиран, което обаче не се одобрява, ако не е имало сериозни причини за развод. След развод православната църква допуска повторен брак, ако лицето не е признато за виновно за развода. Тази опция обаче не е твърде одобрена от свещениците. Съвременната католическа църква е още по-строга по отношение на развода. Католическият брак не може да завърши с развод, но при определени условия може да бъде анулиран. Причината за това може да е неспазването на основните условия на брака - брачна вярност, съжителство и др. Въпреки това, дори в случай на реален конфликт, католическата църква насърчава съпрузите да се опитат по най-добрия начин да се помирят. Католическият развод се разглежда в специален църковен трибунал и обикновено отнема 2-3 години. Този съд също така решава дали бившите съпрузи могат да се оженят повторно. На всеки, който е виновен за развод, може да бъде отказана втора сватба в църквата. Ислямът също има отрицателно мнение относно развода. Традиционно обаче практиката на развод в рамките на тази религия е по-лесна, отколкото в християнството. Традиционно беше достатъчно съпругът да каже тройното „Развод!“със свидетели и бракът му е разтрогнат. Официално съпругът не е длъжен да обяснява причината за развода и да има убедителни аргументи за него, докато неразумното прекратяване на брака се осъжда. Съпругата също може да се разведе, но при условие, че може да докаже на религиозните власти, че съпругът й не е изпълнил задълженията си в брака, например, не може да издържа семейството си, извърши прелюбодейство и т.н. Разводът също не се обезсърчава в юдаизма. Преди сватбата обаче младоженците подписват подобие на брачен договор, който между другото предвижда условията за евентуален развод. Спецификата на развода в юдаизма е, че и двамата съпрузи трябва да дадат съгласието си за него. В този случай след развод те ще могат да се оженят повторно без проблеми.
