Хората, които се придържат към хомосексуалните връзки, твърдят, че са родени по този начин и не могат да си помогнат. Учените се разминават по този въпрос. Много учени обаче се съгласяват за нещо: не повече от 5% от всички хора са истински хомосексуалисти и бисексуалисти. Влизането в еднополова връзка заради любопитство, за напредък в кариерата, се нарича разврат.
Инструкции
Етап 1
Генетичната хипотеза за хомосексуалността
За потвърждаване на тази хипотеза са представени факти за присъствието на гей гена върху хромозомата Xq28 (т.е. генът за хомосексуалност не е разположен върху половата хромозома). Много учени твърдят обратното - те стават хомосексуалисти в процеса на живота под влияние на социално-психологически фактори. За потвърждаване на тази теория са проведени множество изследвания с еднояйчни близнаци, които имат еднакъв набор от гени. Изследванията са проведени в САЩ от професор S. L. Hersherger (1997), в Австралия в Университета в Куинсланд от група учени: J. Bailey, P. Дън и Н. Г. Martin (2000) и др. Ако хомосексуалността е строго програмирана, тогава и двамата близнаци ще се придържат към хомосексуалната ориентация 100% от времето. След провеждане на изследвания обаче се оказа, че и двете близнаци се придържат към хомосексуална ориентация само в 30-40% от случаите. Гените не програмират нашето поведение. Човек сам може да следва или да се противопоставя на генетичните наклонности, да ги развива (дори с хомоеротични фантазии) или да ги потиска.
Стъпка 2
Физиологична хипотеза за хомосексуалност
При хората хипоталамусът е отговорен за половата сфера. По-точно, според Алън и Горски, именно хипоталамусният регион INAH3 е отговорен за сексуалната ориентация. Неврологът Саймън ЛеВей (който сам е гей) изследва хипоталамусния регион INAH3 през 1991 г. Измервайки тези площи при починали хетеросексуалисти и хомосексуалисти, той установява, че тази област е по-малка при хомосексуалистите, отколкото при хетеросексуалистите. Беше заключено, че хетеросексуалните мъже имат 2-3 пъти по-големи размери INAH3 от жените и хомосексуалните мъже. Структурата на мозъка се полага в ранните етапи на ембрионалното развитие. Въз основа на това, LeVay заключава, че хомосексуалните наклонности са строго програмирани и човек не може да ги променя в течение на живота. Това твърдение обаче е опровергано от учения Нийл Уайтхед (Нова Зеландия, 2011), който е изследвал еднояйчни близнаци, развиващи се в едни и същи пренатални условия. Според него, ако единият близнак е хомосексуален, тогава шансът вторият близнак да бъде същият е 11% за мъжете и 14% за жените.
Стъпка 3
Психологическата хипотеза за хомосексуалността
Преди това учените предполагаха, че хомосексуалистите са израснали в семейства, в които няма бащи или има могъщи майки и пасивни бащи (I. Bieber, 1962), любезна и грижовна майка и баща "губещ" (Veps, 1965), в семейства където майката не е показвала прекалено много любов и грижи, а бащите са били мили и внимателни (Greenblatt, 1966). Впоследствие тези и други психологически теории не бяха потвърдени. Дете, отгледано в неработещо семейство, не е задължително да стане хомосексуалист. Проучване от 2000 г. в Австралия върху еднояйчни близнаци, израснали в едно и също семейство, показва, че само 30-40% от близнаците имат еднаква ориентация. Ако хомосексуалността е последица от влиянието на родителите върху децата, тогава в 100% от случаите близнаците биха имали същата сексуална ориентация. Най-вероятно решаващият фактор са уникалните събития в живота на един от близнаците (сексуално насилие) и реакцията на детето към тези негативни събития.
