Има голяма разлика между официалния брак и гражданския брак. Много двойки не регистрират съзнателно връзката си, докато други бързат към службата по вписванията и след това се развеждат. И двете институции на семейството имат право да съществуват, въпросът е доколко се различават помежду си.
Всеки десети брак е граждански. Младите хора не бързат да регистрират връзките си, но според официалното законодателство, т.е. имащ юридическа сила, признава се само бракът, регистриран в службата по вписванията. Нито гражданският брак, нито църковният съюз имат правни последици. Това означава, че правата на съпрузите се регулират от нормите не на Семейния кодекс, а на Гражданския кодекс.
Ако една двойка реши да напусне, тогава те ще се разпръснат при липса на свидетелство за брак и това е всичко. Мъж и жена нямат обща собственост, има я и неговата. Ако съпругът е придобил апартамент в официален брак, тогава съпругата, когато разделя имота, може да претендира точно половината. А при граждански брак, ако са закупени оборудване, недвижими имоти, кола и друго имущество и няма мълчаливо споразумение за разделянето му по равно в случай на разногласия, ще е необходимо да се докаже фактът на съвместно придобиване в съда.
Възможно е да се докаже фактът на съвместни покупки с помощта на привлечени чекове, свидетели, договори.
Не можете да съставите предбрачен договор в граждански брак. Дете, родено в граждански брак, има същите права като дете от официален брак. Според закона бебето има право да получи наследство, да се срещне с баща си, в случай че има факт за признаване на бащинството. Ако родителите не могат да се споразумеят, въпросът се решава в съда. Ако бащата не е записан в свидетелството за брак, трябва да се признае бащинството, тогава трябва да се подаде издръжка. Ако страните не могат по никакъв начин да се споразумеят за местоживеенето на бебето, въпросът се решава от съда.
Освен това, ако съпрузите, живеещи в общ брак, решат да осиновят конкретно дете, те не могат да направят това, както е предвидено в закона.
