През последните години фактите за психологическото насилие в образователните колективи стават все по-чести. За съжаление учителите и администрациите на образователните институции „си затварят очите“пред подобни ситуации. Най-вече поради липсата на разбиране как да се работи с подобни явления. Усилията на родителите без подкрепа от педагогическия колектив в повечето случаи са напразни. Най-ужасната грешка от страна на възрастните в такава ситуация е, че детето, което е станало обект на тормоз, не само е оставено насаме с проблема, но и е измислено като виновник за случващото се. И така, как правилно да реагираме на фактите за тормоз в образователните колективи, какво трябва и какво не трябва да се прави от възрастните.
Преди да преминете към същността на проблема, е важно да разберете понятието „тормоз“. Тормозът е психологическо насилие на членове на екипа срещу един или повече други членове. Простата непопулярност на детето сред връстниците, липсата на интерес към него, невежеството в общуването не е форма на насилие. Тормозът е точно акт на агресия, който се повтаря постоянно при различни видове. Психологическото насилие в образователния екип е добре проучено в чужди страни и се нарича тормоз.
Почти всяко дете може да стане обект на тормоз в екип. Не е задължително да е физически слаб "маниак". В моята практика такива обекти бяха деца от нефункциониращи семейства и деца с увреждания и дори деца от тяхното благополучно семейство, но извършили незаконни действия и подложени на разследване поради това.
Важно е учителите и родителите да разберат: ако тормозът се случи в екип, това не е проблем на човека, който е станал негов обект, това е проблем на целия екип. Следователно трябва да се работи с всички членове на екипа, дори с тези, които не са пряко замесени в тормоза, но мълчаливо наблюдават случващото се отвън.
Прехвърлянето на тормозено дете в друго училище е, разбира се, изход. Ситуацията обаче може да се повтори и в новия отбор. Тъй като жертвата на тормоз е набор от поведенчески и психологически характеристики, които това дете притежава. И той ще пренесе всички тези характеристики на друг отбор.
Освен това, след отстраняването на обекта на тормоз от екипа, тенденцията към психологическо насилие над някого сама по себе си няма да изчезне сред членовете на екипа. Или такъв колектив ще избере за себе си нова жертва, или всички негови членове ще запазят в своята система от ценности и морални норми онези неморални и неморални действия, които те са извършили срещу целта на преследването до края на живота си. В същото време тези неморални и неморални постъпки ще се утвърдят в съзнанието на децата като социално одобрени. И тогава такова поведение може да бъде демонстрирано от такива деца на техните родители.
Какво да направя за родителите на жертва на тормоз
Ако детето ви е станало обект на тормоз в училищен екип или в ученическа група, не можете да го оставите сам със ситуацията. Без значение на колко години е детето, то се нуждае от помощта на възрастни и на първо място от близки хора.
Определено трябва да се намесите в случващото се. И трябва да започнете с посещение на училището, разговор с класния ръководител на детето си. По-рано писах, че тормозът винаги включва всеки член на екипа, дори този, който се държи встрани. Обсъдете ситуацията с учителя, разберете какво възнамерява да направи, за да реши проблема. Ако е необходимо, включете училищната администрация и училищния психолог, социален учител в решаването на проблема. Няма да е излишно да поканите представител на правоприлагащите органи на час в клас и родителска среща за обяснителен разговор.
Родителите не трябва да имат „разборки“със самите деца, замесени в тормоза. Може да не постигнете желания резултат. Напротив, може да бъдете обект на преследване за незаконни действия срещу деца на други хора.
Всяка вечер след училище питайте детето си за ситуацията в училище, за да бъде в крак с развитието. Срещайте се с преподаватели и родители на съученици няколко пъти, ако е необходимо. Основното в тази ситуация не е да се ескалира ситуацията с родителите, а да се намери решение на проблема.
Дайте морална подкрепа на детето си, което е тормозено. Научете го на прости техники на психологическа защита срещу агресори. Например, научете го да си представя себе си като в стъклен буркан, от който отлитат всички обиди, които връстниците хвърлят към детето. Обяснете, че подигравките и тормоза са интересни само за онези, които дават отговор на побойниците. Ако не реагирате на техните атаки, тогава интересът да продължите да обиждате изчезва.
Не забравяйте, че колкото и да се опитва да не реагира на атаки, детето ви все още изпитва трудно емоционално време. Агресията на отговора, емоциите, натрупани вътре, детето трябва да бъде премахнато. За това можете да използвате различни методи. Например да говорите тези емоции с детето или да предложите да нарисувате тези деца, които го обиждат, и да разчупите рисунките. Можете да надувате балони, да рисувате върху тях лицата на нарушителите, да пишете имената им и да ритате балоните. Позволете на детето си да освободи по-добре вътрешния си емоционален стрес по този начин, отколкото на самите нарушители.
За да може една много травматична ситуация на тормоз да не остави незаличим отпечатък върху психиката на детето, деформирайки личността му, провокирайки развитието на различни психологически комплекси, не забравяйте да изработите ситуацията с детски психолог.
Какво да правим за родители на тормозещи деца
Не забравяйте, че детето ви, считайки го за социално приемливо поведение, проявата на агресия срещу връстници с течение на времето може да го обърне към вас самите. Ето защо в никакъв случай не трябва да пренебрегвате факта, че детето ви е замесено в тормоз.
Ако детето ви е участвало в тормоза на съученик или състудент, не бива да пренебрегвате този факт. Най-често децата „отработват“собствената си психологическа травма върху обект, който очевидно е по-слаб от него. Такива предмети могат да бъдат не само връстници, но и животни. Източникът на психологическата травма на детето ви може да бъде и най-често е семейната среда. Агресивно отношение на родителите или един от родителите към детето, натиск, свръхзащита и хиперконтрол, голям брой забрани и табута, ограничения, чести скандали в семейството - всичко това не минава, без да остави следа за психиката на детето. В същото време безразличието на родителите към детето, игнорирането на неговите интереси, липсата на внимание и любов също могат да предизвикат гняв в душата на детето. Особено по отношение на онези връстници, които живеят в по-благоприятна атмосфера.
Опитайте се да предизвикате детето към откровен разговор, чуйте проблемите му, отидете да се срещнете с детето. Няма да е излишно да преодолеете проблемите на семейните си отношения с дете или семеен психолог.
Важно е не само да разберете причините, които култивират агресивно поведение у детето, но и да го научите на уменията за саморегулация, освобождаване от стреса, психологическо и емоционално освобождаване, което не вреди на другите, не нарушава техните права и лична почтеност. Няма да е лошо да разкажете на детето си за правните последици от проявата на нетърпимост и агресия към другите.
Важно е този диалог да протича в положителна, подкрепяща атмосфера, за да не се засили още повече негативизмът и агресивността на детето.
Ако детето ви не е взело активно участие в тормоза на съученик, а мълчаливо го е наблюдавало отвън, също е важно да говорите с него откровено. Пасивното поведение в такива ситуации също не е най-правилното. Позицията на ненамеса култивира у детето равнодушно отношение към проблемите на другите, формира у него безсърдечие и цинизъм.
Какво трябва да правят учителите
1. Как да се справите сами със ситуацията
Невъзможно е да не забележите тормоз в образователния екип. Фактите за агресия могат да се проявят както по време на уроци, преди началото им в офиса, така и по време на почивка, след уроци, по време на извънкласни и извънкласни дейности.
След като установите, че вашите ученици са замесени в ситуация на тормоз, можете първо да опитате да се справите сами със случващото се. Предлаганите от мен два метода обаче могат да бъдат успешни само когато преследването във времето продължи относително кратко.
В моята преподавателска практика винаги съм успявал да правя това, без да включвам други лица: училищна администрация, училищен психолог и социален учител, родители на ученици и студенти. Затова ще споделя моя опит с вас, както и ще опиша алгоритъма за решаване на проблема, ако проблемът не може да бъде отстранен с помощта на един учител.
Метод 1. Той беше успешно приложен в група ученици от гимназията и в група студенти. При отсъствието на ученика, който беше обект на тормоза, аз по груб начин поисках останалите да спрат да тормозят връстника си, като казах, че в мое присъствие те не смеят да обидят и бият този студент, да развалят или скрият нещата му. На децата беше казано, че този, когото унижават и обиждат, не е по-лош, а може би дори по-добър от тях самите. Едно такова строго изискване без заплахи срещу деца се оказа достатъчно. Струва си обаче да се изясни, че в един от случаите целта на тормоза е момче с увреждания с ограничен разум. На връстниците си, в допълнение към искането да спрат да го тормозят, казах, че това момче е непредсказуемо в поведението си. И ако в отговор на тяхната агресия той нанесе наранявания на нарушителите, тогава той няма да носи никаква отговорност. Но самите агресори могат да останат инвалиди за цял живот по-зле от този тип.
Метод 2 се прилага успешно няколко пъти, както в училищни групи, така и в техникум. Изразявайки неодобрението си срещу тормоза, който се случи пред очите ми, попитах всички деца защо връстникът им е толкова лош. Освен обидни епитети към целта на преследването, не съм чул нищо от тях. Тогава зададох въпрос за това какво конкретно знаят за това дете: за какво е страстно, как живее, какво го интересува, какво може да направи. Нямаше отговор. След това поканих всички вкъщи да седнат и да помислят, да напишат на хартия и да донесат на следващия си урок списък с негативните качества на това дете. Предложих им да направят листовката с това описание анонимна, ако им е неудобно да се идентифицират, предложих да сложа такива листове на масата под списанието в почивката, като обещах, че специално ще изляза в коридора за цялата почивка. Преди следващия урок напомних на класа за моето предложение да изразя на хартия моите оплаквания относно целта на тормоза и напуснах. Във всеки случай под списанието не е открит нито един лист. В началото на урока обсъдих ситуацията с учениците, като казах, че никой не може да каже нищо лошо за дете, което е станало обект на тормоз. Дори анонимно. След това предложих на децата, също анонимно и също на лист хартия у дома, да напишат какво добро могат да кажат за това дете. И следващия път под списанието нямаше нито един лист. Отново в началото на урока насочих вниманието на децата към факта, че както показа практиката, никой от тях не знае нищо - лошо или добро - за своя съученик. И въпреки това го обиждат, унижават, обиждат. На въпроса ми каква е причината за подобно отношение към него, също не получих отговор от никого. След това фактите за тормоз спряха. В един такъв случай едно момиче, което е било тормозено, имало двама приятели сред съучениците си, които пасивно следвали тормоза. В друг случай най-агресивните преди това съученици взеха момичето, което преди това бяха обидили, под своя защита и покровителство.
2. Как да се справим със ситуацията с общите усилия на педагогическия екип
Ако тормозът е продължил дълго време, много връстници са включени в него, ситуацията е отишла далеч, няма да е възможно да се справите с проблема, като използвате методите, описани само в част 4. Ще се изисква по-сериозна и мащабна работа с екипа. След това ще опиша един от алгоритмите за работа по подобен проблем на класа.
Първите две важни стъпки за разрешаване на тормоза са разговорите с класа и родителите.
Необходимо е да прекарате час в час, в който възникналото в образователния екип ще бъде наречено с неговото име. Учениците трябва да бъдат информирани, че извършват психологическо насилие над своя съученик. Също така трябва да им се каже, че това поведение е неприемливо. Това не показва никаква сила, превъзходство на агресорите над жертвата. Това свидетелства за моралната деградация на агресорите и незаконността на техните действия. В такъв час на класа е важно да не се излага обектът на тормоз пред класа като жертва, да не се притиска съжаление, да не се иска съчувствие и състрадание към него, а да се поканят децата, всеки поотделно изразяват какво чувстват, какво изпитват, какво преживява жертвата им. Също така, всеки ученик трябва да си постави задачата да оцени, да речем, по 5-степенна скала, степента на своето участие в тормоза, личния си принос за болестта на колектива. Например 1 - никога не участвам в това, 2 - понякога участвам в това, но след това се срамувам, 3 - понякога участвам в това и след това не се срамувам, 4 - участвам в това доста често и не съжалявам, 5 - Аз съм един от основните активни участници в тормоза.
За начало такъв разговор може да се води от един учител. Ако не даде резултат, трябва да се проведе втори клас по тази тема с участието на психолог и представител на правоприлагащите органи.
Срещата и обсъждането на ситуацията, която се е развила в класната стая, също трябва да се проведе с родителите на учениците. На родителската среща също е необходимо да опишете подробно какво се случва, да посочите имената на участниците в тормоза, да назовете тормоза от собственото си име и да поканите родителите да провеждат образователни разговори с децата си. На родителската среща могат да бъдат поканени същите специалисти, както и часът на класа. Важно е родителите да изяснят, че проблемът с тормоза не е проблем на преките участници в тормоза, той е болест на целия клас, която трябва да се третира точно като колективна болест.
Втората стъпка ще бъде да се идентифицират сред учениците онези, които са готови да поемат функциите за подпомагане и защита на жертвата на тормоз от агресори. Такива обаче може да не бъдат намерени. Но все пак трябва да опитате.
Третата стъпка трябва да бъде работата на училищен психолог с екип от ученици. Най-ефективно ще бъде обучението за групово събиране, както и индивидуална работа на психолог с активни участници в тормоза, за да се изработят психологически проблеми, които тласкат децата към проява на агресия. Работата на психолога също трябва да бъде насочена към жертвата на тормоз, за да се изяснят последствията от травматичната ситуация.
На този етап можете да използвате метода за формиране на морални и етични качества на принципа на осъзнаване на собствената си грешка и имитация на положителния пример на другите. За тази цел можете периодично да уреждате децата да гледат филми за приятелството. Можете да намерите много такива филми във филмовия фонд на СССР. След като сте показали такъв филм на деца, можете веднага да го обсъдите с децата и да предложите да напишете есе или есе на тема приятелство, както и нещо от категорията на рецензия на филма. Това се прави най-добре в клас, за да се гарантира, че всички гледат филма. При колективно гледане е по-удобно да се организира дискусията му.
Четвъртата стъпка трябва да бъде разработването с учениците на правилата за междуличностно общуване, правила за общуване и взаимодействие между учениците. Правилата трябва да включват както забрани за отрицателни действия, така и положителни действия между учениците. Важно е да се консолидират разработените правила за поведение между учениците като един вид код. Тя трябва да бъде отпечатана и публикувана на видно място в класната стая. Освен това ще бъде полезно да ги разпечатате и раздадете на всеки ученик. Всеки следващ час в клас или урок с класния ръководител е важно да се започне с въпрос към класа за това колко успешно успяват да се придържат към разработените правила за общуване. Можете да помолите тези, които не са много добри в спазването на правилата, да вдигнат ръка първо. Тогава тези, които рядко ги нарушават, после тези, които практически не ги нарушават. В края на тези, които не са ги нарушили нито веднъж след последната анкета. Тези, които извършват нарушения, трябва да бъдат уверени, че ако се опитат, непременно ще успеят. Тези, които не нарушават правилата, трябва да бъдат публично похвалени и да бъдат пример за другите. С други думи, положителните промени в характера на взаимодействието на децата в класната стая трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни.
За да се повиши авторитетът на жертва на тормоз в група от връстници, е важно да му се възложи някаква отговорна задача, при която той ще получи малко по-големи права и правомощия от другите съученици. В същото време е важно да се гарантира, че това дете няма да започне да възстановява своите нарушители.
