Много родители трудно приемат факта, че децата не идват на този свят, за да оправдаят нечии надежди и да живеят идеалния живот на своите родители. Често родителските амбиции не позволяват на детето да се отвори и да стане себе си, като по този начин убива свободна и независима личност в него.
В някои семейства детето все още не е имало време да се роди, тъй като родителите вече са изготвили подробен план за живота му: в коя детска градина ще ходи, какви книги ще обича, от какво ще се интересува, коя училище, в което ще учи, кой университет ще завърши, къде ще работи, кога и с кого ще се жени и т.н.
Произходът на подобни наполеонови планове за живота на децата е в детството на самите родители. Веднъж майка ми искаше да стане балерина, да спечели сърцата на публиката с нейните „па“и да се изяви на най-добрите сцени в света. А татко някога е мечтал да стане велик футболист, за когото ще се състезават най-добрите отбори в света. Но нещо се обърка и тези мечти се оказаха неосъществени. Ставайки родители, тези хора се опитват да сбъднат своите нереализирани мечти чрез деца.
Кога амбициите на родителите пречат на децата им да живеят?
Всички родители могат условно да бъдат разделени на 3 категории:
- Родители, които дават на детето пълна свобода в избора на хобита. При такива родители децата са ангажирани само в онези кръгове и секции, които наистина харесват. В същото време родителите не контролират посещението си. Ако детето реши да спре да ходи в който и да е кръг или секция, то няма да настоява за продължаване на часовете. Пълната свобода е, разбира се, добре. Но децата са деца, те се характеризират с непостоянство. Те все още се учат на самоконтрол и самодисциплина. Ето защо е важно да ги научите да преодоляват трудностите, които винаги ще бъдат, независимо от вида дейност. Например можете да се споразумеете с детето, че то ще посещава всяка нова секция или кръг поне 6 месеца.
- Родители, които се опитват да дадат на детето си максимални възможности за развитие. Тези родители водят децата си във всякакви кръгове и секции, като натоварват изцяло детето, не му оставят нито минута свободно време. От жизненоважно значение е детето да играе, да се забавлява и понякога да бъде безгрижно. Имаше случаи, когато поради прекомерен стрес децата започват да заекват, да се оттеглят в себе си и понякога изпитват проблеми с нервната система.
- Родители, живеещи чрез дете, което не са живели сами. Тази категория възрастни дори не се опитва да вземе предвид желанията, стремежите и наклонностите на своите деца. Ако майка е искала да свири на цигулка като дете, тогава детето й трябва да го направи. Дори да няма слуха. Ако баща не е станал инженер, то синът му със сигурност трябва. Дори и да не е никак приятелски настроен към математиката и физиката.
Такива родители, без да осъзнават, ограничават развитието на децата си. Детето може да успее да рисува и да стане успешен дизайнер и вместо това играе омразни везни. Синът може да стане успешен фотограф и вместо това да учи за икономист, като същевременно осъзнава, че няма да работи и ден в тази професия.
Последиците от родителския натиск
Не всички деца са целенасочени от раждането си. Някои хора наистина се нуждаят от старт и подкрепа. Но в същото време винаги е необходимо да се вслушваме в интересите и наклонностите на детето.
Родителите, които оказват натиск върху дете, често дори не се замислят за възможните негативни последици. Предучилищните деца, които са подложени на натиск за дълго време, често са хленчещи, нервни и отдръпнати. Някои имат енуреза и заекване.
По-младите ученици често стават апатични, летаргични, боледуват много и спират да се интересуват от обучението си.
При юношите често се наблюдават протестни реакции, когато детето прескача класове и училище, щрака, бунтува се. Някои юноши се пристрастяват към тютюнопушенето и употребата на алкохол и психоактивни вещества.
Важно е да запомните, че децата не са продължение на родителите си, а независими индивиди. И задачата на родителите е да помогнат на детето си да се отвори и да стане себе си, а не по-успешното му копие.
