Родителите често са ядосани, че детето им е невнимателно. Прибра се от училище, съблече се и забрави спретнато да сгъне дрехите си. Не взех ключовете. Закъснях за тренировка. Не измих чинията. Нещо повече, тук не става въпрос за детски мързел, а за това какво щеше да направи детето, но по някаква причина забрави.
Проблемът с невниманието е присъщ главно на децата в предучилищна и начална училищна възраст. Те сякаш са в облаците, мислят за всичко наведнъж и в резултат на това постоянно нямат време за нещо. Родителите се притесняват от това, обръщат се към специалисти, четат тематична литература. Помислете как да преодолеете невниманието на детето. Струва им се, че не е нормално децата да бъдат толкова забравителни, защото свързаните с възрастта проблеми с паметта все още не са се образували в тях.
Няма обаче нищо лошо в невниманието на децата, ако то, разбира се, не е патологично по своя характер. Отсъствието е често срещана черта за всяко дете под десет години. И колкото по-младо е детето, толкова по-разсеяно е. Защото при децата на тази възраст вниманието е насочено само към това, което е интересно и необичайно за тях. Децата могат да се съсредоточат върху скучните теми за кратко. Следователно е напълно разбираемо как едно дете би могло да забрави за ключове, чиния или дрехи. Нещо по-интересно в този момент привлече вниманието му и детето се втурна там.
Структурите на паметта на децата в предучилищна и начална училищна възраст също все още не са напълно оформени, така че понякога едно дете може да изненада другите, като възпроизведе детайлите на дадено събитие до най-малките подробности, а понякога е трудно да си спомни какво е дадено за закуска в училище. Всичко е просто - събитието беше интересно за него, порази въображението му, така че споменът го улови толкова ясно. Но закуската изобщо не е важна, особено ако по време на закуска някой от съучениците ви разказа интересна история.
Безсмислено е да се караш на децата за това, защото те нямат вина в такива случаи. Те биха искали да не правят това, но не могат. Това е природата, безполезно е да се спори с нея.
Не е необходимо и това да се лекува, защото с порастването способността на детето да се концентрира върху неинтересни неща и да не се разсейва ще расте. Паметта също ще се развие. Ще стане почти пълно в юношеството. Следователно, просто трябва да изчакате малко. Междувременно можете да се посмеете заедно на тези сладки погрешни стъпки, които детето не прави нарочно.
