Колкото и странно да звучи, проявата на свобода до голяма степен ограничава желанията, докато потискането й подтиква тези желания. И този постулат засяга много сфери от живота: взаимоотношения, потребление, политика.
Още от първите години от живота на детето родителите научават проста истина: ако нещо е забранено, детето ще иска точно това и в пъти по-силно, отколкото преди забраната. Това е природата на човека и той изобщо не се променя с възрастта. Щом някой ограничи свободата му, това веднага се възприема негативно, до несъгласие и дори бунт. Нещо повече, желанието да притежаваш забраненото се увеличава значително. Но човек трябва само да позволи забранено нещо, да осигури пълна свобода да го използва, тъй като това желание изчезва някъде, често - до пълно безразличие.
Забраненият плод е сладък
Това явление може да се наблюдава в различни сфери на живота. Политиците могат да ограничават свободите на гражданите, да им налагат строги закони, които водят до масово наблюдение, доноси и наказания. В тези действия ръководството на страната проявява желание да разработи свои собствени правила, да забрани свободното мислене на гражданите и да ги подчини на тяхната воля. Но колкото повече се затяга веригата на закона за властта, толкова по-малко свобода имат хората, толкова по-голямо е желанието им да притежават тази свобода. В резултат конфликтът може да достигне мащаба на революция. В отношенията на брачните хора могат да се видят и други примери: колкото и ревнив партньор да се опитва да ограничи свободата на своята половинка в живота, да не я пуска извън къщата и да хвърля скандали, всичко това ще доведе само до съпротива и раздяла.
Ограничаващо желание
От друга страна, желанието за превишаване на разумните граници не възниква, когато човек се чувства свободен. Веднага след като индивидът получи свобода, това ограничава неговите желания. Той спира да мисли за предмета на желанието, тъй като може да го получи всеки момент без борба и задръжки. В по-голямата част от случаите получената свобода свежда желанието за някакви действия до минимум. Сякаш недостигът на храна в магазините от съветската епоха се заменя с изобилие от супермаркети на днешния ден. Отначало очите все още текат нагоре и желанието да вкусите по малко от всичко е силно, но след това се появява пристрастяване и откъснато спокойствие: свободата на избора води до нежелание да се направи този избор.
При такива условия човек сам започва да осъзнава рамките на свободата и да ги цени, за да не бъде лишен от възможността да избира. Самоограничаването е най-лоялният начин за ограничаване на желанието, който осигурява само свобода, но не и външни закони или правила. Не напразно демократичната система на някои държави позволява на своите граждани „прекомерна свобода“- тоест действията са малко по-свободни от обичайните, така че гражданите дори не мислят за нарушения в тази област.
