Терминът „комерсиализъм“има латински корени. В древен Рим думата „мерканте“е била използвана за обозначаване на търговци и търговци. В съвременния италиански тази дума е запазила същото значение. Французите пък придадоха на думата меркантила малко по-различно значение - „егоист“, „меркантил“.
Търговският е характер или следствие от житейски обстоятелства
В наше време търговски човек се нарича човек, който поставя на първо място съображенията за печалба, за които парите са най-важни. В по-широк смисъл меркантилният човек е безпринципен, алчен скъперник.
Защо човек става търговски, което може да повлияе на неговия характер? Трудно е да се даде категоричен отговор на този въпрос. Човек може да стане меркантилен, като в същото време достигне до болезнена оскъдност по много причини. Класически примери са героите на Мъртвите души на Гогол - Плюшкин и Чичиков. Очевидно в характера на Плюшкин първоначално е имало тенденция към предпазливост, икономичност, тъй като авторът подчертава, че неговият герой е бил пестелив собственик, и е отишъл на масата за хранене със старо палто. Плюшкин обаче не беше алчен, не стигна до абсурд в своята пестеливост. Промените, които го превърнаха в полулудник за пари, дойдоха след редица лични трагедии: смъртта на жена му и най-малката дъщеря, бягството на най-голямата дъщеря, която се омъжи за офицер против волята на баща си, се кара с синът му.
От гледна точка на медицината такъв комерсиализъм е психично заболяване, наречено „патологично трупане“. Подобни "Плюшкин" се срещат и в наше време.
Що се отнася до Чичиков, той се превърна в търговска личност, преди всичко, под влиянието на баща си, който го научи да не вярва на приятели, а да вярва в една стотинка, да оценява и спестява стотинка. Тоест, тази черта на характера се е формирала у него от детството. А условията на околната руска действителност само допринесоха за нейното развитие.
Винаги ли е комерсиалността лоша
Не бива да осъждате безразборно меркантилните хора, защото меркантилността може да бъде различна! Например, ако говорим за разумно, пестеливо отношение към парите, способността да спестяваме разумно, да планираме разходи, да отказваме ненужни разходи, в това няма нищо лошо. Напротив, това е добре за бюджета и заслужава подражание.
Подобна комерсиалност помага да се управлява разумно семейният бюджет, да се спестят пари за големи покупки.
Ако комерсиалността приеме формата на прекалено скъперничество, направи човек алчен и безсърдечен, способен на нечестен акт заради парите, такъв човек определено заслужава осъждане. Тук той с основание може да бъде наречен безпринципен алчен скъперник, който отива „над главите“.
