Джобните пари са спорен въпрос за много семейства. Някои от тях веднага се съмняват дали си струва да дадете пари на дете и на каква възраст е по-добре да го направите. Децата и родителите понякога имат противоположни възгледи по този въпрос.
Инструкции
Етап 1
Наложително е да дадете на детето си джобни пари. Тази стъпка ще го научи на много неща: как да управлява парите, да определя приоритетите за какво да харчи пари и какво не, ще го научи как да спестява и да брои пари. В крайна сметка, докато детето няма собствени пари в ръцете си, то няма представа как може да свърши и защо родителите трябва да спестяват от нещо.
Стъпка 2
Тук важен въпрос ще бъде възрастта: кога на едно дете може да се поверят някои суми, знаейки, че няма да ги даде на приятелите си просто така и няма да загуби? В повечето случаи, в предучилищна възраст, бебето е все още твърде малко, за да управлява парите си самостоятелно. Той е привързан към родителите си, не ходи на разходки без тях и все още не брои добре. Но по-малките ученици вече могат да се доверят на малки суми. По това време децата стават по-независими, така че джобните пари ще ги научат да дисциплинират, ще им дадат свобода от родителите.
Стъпка 3
Трябва да се отбележи, че по-малките ученици тепърва започват да се учат как да боравят с пари. Те все още не знаят как да ги планират и разпределят правилно. Затова те трябва да дават пари на малки порции, но по-често от тийнейджърите. Да приемем, че се съгласявате да давате пари на детето си в началото или в края на седмицата. Неразумно е да давате цялата сума за месец на дете на 7-9 години - съществува риск то веднага да го похарчи.
Стъпка 4
Размерът на джобните пари зависи от финансовите възможности на всяко конкретно семейство. Но да глезите детето твърде много, не си струва. Джобните пари не са сума за издръжката му; те не трябва да се превръщат в опит за подкуп или предоставяне на всичко, което бебето иска. Джобните пари са елемент на възпитанието; те не трябва да развалят детето. Следователно, дори в богатите семейства трябва да се разпределят много малки джобни пари, за да се научи детето да се справя компетентно с финансите и да не показва сигурността на семейството пред другите деца.
Стъпка 5
Задължително е да се споразумеете с детето за това кои джобни пари не трябва да се харчат и за кои то може да бъде лишено от тях. Парите не трябва да се превръщат в инструмент за манипулиране на дете, заплащане за добри оценки или поведение. Можете да лишите джобните си пари само в краен случай: не защото детето отново не е подредило нещата в стаята си и сте се скарали, а защото детето е нарушило предишни споразумения и е похарчило пари, да речем, за вредни чипове или по-лошо, върху цигарите, въпреки че сте го забранили. Анулирането на джобни пари трябва да е временно - за седмица или месец и само с образователна цел.
Стъпка 6
Родителите обаче не трябва да бъдат толкова строги по отношение на това, за което детето харчи парите си. Те не трябва да критикуват придобиванията му - дори да не са толкова практични, колкото биха искали родителите, но това са парите му и покупките му. Детето има пълното право да има свои собствени желания и да се разпорежда със своите неща и средства. Дори детето да не харчи пари, не бива да го молите за отчет, може би спестява пари за някаква сериозна покупка.
