Тестът на Тюринг е създаден в края на 40-те години на миналия век. Английският математик Алън Матесън Тюринг се опита да разбере дали роботите могат да мислят. Именно това го подтиква да изобрети.
Историята на създаването на теста на Тюринг
Английският математик Алън Матесън Тюринг е известен като уникален специалист в областта на компютърните науки, изчислителната техника и криптографията. Именно той създаде прототипа на съвременния компютър (компютър на Тюринг). Ученият имаше много други постижения. В края на 40-те години на миналия век математик започва да се чуди какъв вид електронен интелект може да се счита за разумен и дали роботът може да се доближи до човешкото поведение толкова много, че събеседникът да не разбере кой всъщност е пред него.
Идеята за създаване на тесто възниква след като Играта на имитация става популярна в Англия. Това забавно, модерно за онова време, включваше участието на 3 играчи - мъж, жена и съдия, в ролята на които може да бъде човек от всякакъв пол. Мъжът и жената отишли в отделни стаи и връчили бележки на съдията. По стила на писане и други характеристики съдията трябва да разбере кои бележки принадлежат на играч от един или друг пол. Алън Тюринг реши, че един от участниците може да бъде заменен с електронна машина. Ако в процеса на електронна дистанционна комуникация експериментаторът не може да определи кой от събеседниците е реален човек и кой е робот, тестът може да се счита за издържан. И това трябва да е причината за признаването на интелекта на изкуствения интелект.
Полагане на теста
През 1950 г. Алън Тюринг формулира система от въпроси, които могат да убедят хората, че машините могат да мислят.
С течение на времето тестът беше модернизиран и не машини, а компютърни ботове започнаха да действат по-често като обекти на тестване. По време на цялото съществуване на теста само няколко програми успяха да го преминат. Но някои експерти поставиха под въпрос този успех. Точните отговори могат да бъдат обяснени по стечение на обстоятелствата и дори в най-добрите случаи програмите са успели да отговорят на не повече от 60% от въпросите. Не беше възможно да се постигне пълно съвпадение.
Една от програмите, които успешно преминаха теста на Тюринг, беше Елиза. Създателите му са надарили изкуствения интелект с възможност за извличане на ключови думи от речта на човек и съставяне на контра въпроси. В половината от случаите хората не можеха да разпознаят, че комуникират с машина, а не с жив събеседник. Някои експерти поставиха под въпрос резултата от теста поради факта, че организаторите предварително подготвиха темите за комуникация на живо, а участниците в експеримента дори не осъзнаха, че роботът може да дава отговори и да задава въпроси.
Успешно може да се нарече преминаването на теста от програмата, съставена от гражданина на Одеса Евгений Густман и руския инженер Владимир Веселов. Тя имитира личността на момче на 13-годишна възраст. На 7 юни 2014 г. беше тестван. В него участваха 5 бота и 30 реални хора. Само 33 от 100 жури са успели да определят кои отговори са дадени от роботи и кои са истински хора. Такъв успех може да се обясни не само с добре разработена програма, но и с факта, че интелигентността на тринадесетгодишен юноша е малко по-ниска от тази на възрастен. Може би част от журито е подведена от това обстоятелство.
Противниците на признаването на резултата се подкрепят и от факта, че Женя Густман, създал програмата, я е написал на английски. По време на тестването много съдии приписват странните отговори на машината или избягването на отговори не само на възрастта на желания събеседник, но и на езиковата бариера. Те смятаха, че роботът, който приеха за човек, не знае добре езика.
След създаването на теста на Тюринг следните програми също се доближиха до успешното му преминаване:
- "Тъмносин";
- "Уотсън";
- „Париране“.
Награда на Льобнер
Когато създават програми и съвременни роботи, експертите не смятат преминаването на теста на Тюринг за първостепенна задача. Това е само формалност. Успехът на нова разработка не зависи от резултатите от теста. Най-важното е програмата да бъде полезна, да изпълнява определени задачи. Но през 1991 г. е учредена наградата на Лебнер. В неговите рамки изкуственият интелект се състезава помежду си, за да премине успешно теста. Има 3 категории медали:
- злато (комуникация с видео и аудио елементи);
- сребро (за кореспонденция на текст);
- бронз (присъжда се на автомобила, постигнал най-добър резултат тази година).
Златни и сребърни медали все още не са присъдени на никого. Бронзови награди се връчват редовно. Напоследък има все повече приложения за участие в състезанието, тъй като се създават нови пратеници и чат ботове. Състезанието има много критици. Бърз поглед върху протоколите на участниците през последните десетилетия показва, че машина може лесно да бъде открита с по-малко сложни въпроси. Най-успешните играчи цитират и трудността на състезанието Lebner поради липсата на компютърна програма, която би могла да проведе достоен разговор в продължение на пет минути. Общоприето е, че конкурсните приложения се разработват единствено с цел получаване на малка награда, присъдена на най-добрия участник на годината, и не са предназначени за повече.
В момента тестът на Тюринг е получил няколко съвременни модификации:
- обратен тест на Тюринг (трябва да въведете код за сигурност, за да потвърдите, че потребителят е човек, а не робот);
- минимален интелектуален тест (приема само опциите „да“и „не“като отговори);
- Мета-тест на Тюринг.
Недостатъци на теста
Един от основните недостатъци на теста е, че програмата има за задача да измами човек, да го обърка, за да го накара да повярва в комуникацията с истински събеседник. Оказва се, че този, който знае как да манипулира, може да бъде разпознат като мислещ и това може да бъде поставено под въпрос. В живота всичко се случва малко по-различно. На теория добрият робот трябва да имитира човешките действия възможно най-точно и да не обърква събеседника. Програмите, създадени специално за преминаване на теста, избягват отговорите на правилните места, цитират невежество. Машините са програмирани така, че кореспонденцията да изглежда възможно най-естествена.
Много учени смятат, че всъщност тестът на Тюринг оценява сходството на говорното поведение между хората и роботите, но не и способността на изкуствения интелект да мисли, както заяви създателят. Скептиците твърдят, че ориентацията към такова тестване забавя напредъка и не позволява на науката да върви напред. През миналия век преминаването на теста беше голямо постижение и дори нещо фантастично, но в днешно време способността на компютъра да „кореспондира като човек“не може да се нарече свръхестествена.
