Добре - всеки оперира с тази концепция, но ако помолите човек да обясни какво има предвид, той най-вероятно няма да може да го направи накратко. Цялата дискусия бързо ще се сведе до факта, че доброто е философско понятие и всички вече знаят какво е то, защото хората го усещат в сърцата си. Но обяснението точно на такива понятия е най-интересната задача за философите.
Доброта в западната традиция
Добро се отнася до термини, които описват морални и етични категории. Това е категория на етиката. В ежедневния смисъл всичко се нарича добро, което е добро, носи щастие или радост и ви позволява да спечелите любов. Нещо повече, ежедневното тълкуване понякога позволява „сложни“видове добро, когато ползите от някои явления на пръв поглед не са очевидни, но в крайна сметка се оказва добро.
Философите от западния свят отдавна се опитват да опишат доброто, като го противопоставят на категорията на злото или лошото. Доброто е нещо напълно противоположно на злото и ако доброто е полезно, значи злото е вредно. Това разделение на света на добри и зли части е особено характерно за западния свят. Древните гърци поставят основите на такива непримирими антоними, а по-късно християнската религия доразвива това разграничение още повече.
И така, в християнството на доброто е присвоен статут на божествен и в този аспект то става абсолютно, превръща се в Божието провидение. Това ви позволява да получавате допълнителни ежедневни интерпретации, например, вярва се, че доброто се връща и злото няма да остане ненаказано.
Доброто трябва да бъде безкористно, защото ако се прави с цел получаване на печалба, това вече не е съвсем добро, а нещо от категорията на търговските сделки.
Доброта в източната традиция
В източната традиция няма такова ясно разделение на света на добър и зъл аспект, както няма религия, която да абсолютизира концепцията за добро. Например даоизмът, в който доброто и злото се наричат Ин и Ян, вярва, че това са равни сили, управляващи света, и че едното е немислимо без другото. Заедно ин и ян създават хармония, върху която почива светът. Да унищожиш злото означава да подкопаеш самия принцип на съществуването на Вселената.
В даоизма се смята, че опитът за разделяне на света на добър и зъл е безплоден, тъй като светът е безкраен и подобно разделение също би трябвало да се извършва безкрайно.
В същото време във всяка източна религиозна традиция се разглеждат определени аспекти на съществуването, които се считат за отрицателни. Например в будизма негативният аспект е постоянно прераждане, което носи страдание на живото същество. Всичко, което кара човек да се потопи твърде много в бездната на живота, се счита за зло, тоест това са все страсти и желания.
В индуизма добротата е да следваш сърдечната чакра и да се стремиш да я отвориш колкото е възможно повече. Ислямът, въпреки че е източна традиция, в разбирането на доброто и злото е по-близо до християнството, отколкото до другите религии. Най-"удобното" разбиране за доброто се дава от конфуцианството: Конфуций каза, че доброто е това, което човек смята за добро за себе си.
