Загадката е защо избираме единствения от множество потенциални партньори. Учените имат няколко обяснения защо това се случва.
През последните хилядолетия естеството на избора на партньор не се е променило много. Жените все още се ръководят от социалния статус на мъжете, а мъжете от своя страна от физическата привлекателност и младостта на жените.
Но от друга страна, много учени смятат, че понастоящем социалните, а не биологичните предпоставки играят решаваща роля за формирането на двойка. Вярно е, че жените преди всичко обръщат внимание на това какъв статут има мъжът в обществото, но само докато не се насърчават бизнес качествата на жената. Веднага щом това се случи, жените също гледат на физическата привлекателност, младостта и личните качества.
В съвременното общество и двамата партньори работят за формиране на общ бюджет. Способността да се готви и измива добре вече не играе решаваща роля, както през миналия век. Този пример ясно демонстрира как се променят културните норми в обществото и как те влияят на това, което смятаме за привлекателно или непривлекателно.
Един от факторите, влияещи върху появата на взаимно съчувствие, е способността постоянно да се виждаме. Разбира се, всички знаем случаи, когато такава близост провокира конфликти и кавги, но това е по-скоро изключение от правилото. Именно постоянният контакт е причината за толкова чести романтични връзки по време на работа или по време на училище. Постоянната комуникация се влива първо в приятелство, а след това често в романтични връзки.
Физическата привлекателност също играе важна роля. Всеки човек има свои собствени концепции за красота, които отчасти са продиктувани от стандартите, които преобладават в обществото. Но все пак специални предпочитания за един или друг тип се дават на подсъзнателно ниво. Ако ни харесва човек, ние се стремим да го опознаем по-добре и по този начин да завършим портрета, за да разберем доколко той е подобен на нашия идеал.
Личните качества са особено ценени в партньора. Способността за слушане, добротата, внимателността често са решаващи аргументи, когато се оценява „харесва ми се или не“.
И накрая, подобни черти на характера или външния вид се оценяват положително от нас. Привличат ни тези, които са като нас. Често е по-лесно да общуваш с такъв човек, той като че ли говори на един език с нас. Нещо повече, по този начин ние извършваме психологически пренос. Ние си мислим: "Този човек е красив, много ми прилича. Значи и аз съм красива." Кой не иска да бъде красив?
