Състояние, при което човек е в крайна степен на самоизолация, се нарича аутизъм. Как да разпознаем първите признаци на това заболяване при дете, за да се свържем със специалисти и да помогнем на детето да почувства радостта от общуването със света около него?
Още от първите дни на живота децата се нуждаят от тактилен контакт и упорито се опитват да привлекат вниманието към себе си. Дете с аутизъм обаче е по-удобно в детското креватче. Оказвайки се в обятията на възрастен, той се опитва да избяга, избягвайки телесния контакт по всякакъв възможен начин.
Бебето не реагира на привързани от родителя думи и дори на силни звуци, неочаквана ярка светкавица. Играчките, окачени над главата на люлката, не заемат вниманието на детето, остават невидими за него. Изглежда, че малък мислител се е настанил във вашата къща, изцяло потънал в мисли за определен универсален проблем.
Хлапето е твърде спокойно, неактивно. Той не познава естественото любопитство на децата. Той не е изследовател или дори наблюдател на живота около него. Детето не бърза да обявява проблема си със силен и взискателен плач, както обикновено правят децата на неговата възраст. Напротив, викът на трохите е еднообразен, с една нота. Той е в състояние да издава такива продължителни звуци за дълго време, като намира удоволствие в тях за себе си.
Докато расте, бебето изостава все по-осезаемо в развитие от своите връстници. Той изрича първите думи напълно непоследователно, без да се опитва да събира фрази и да предава желанията си на възрастните. За него речта не е средство за комуникация, а просто набор от звуци. Той не е в състояние да назове действие или обект с дума.
С играчките бебето може да седи с часове, монотонно ги подрежда в ред или кръг, според един известен план. Играта прилича повече на ритуал, отколкото на обичайното детско забавление. Детето игнорира всички опити на родителите да прекъснат тази дейност и да научат нещо ново.
Хлапето почти винаги е депресирано и озадачено от някакъв непознат проблем за другите. Той няма изразени емоционални изблици. Той е еднакво безразличен към похвалите и наказанията. За едно дете няма събития, достойни за бурна реакция или специално внимание.
