Банална и позната на мнозина ситуация, когато бебето не иска да остане за минута без майка. Понякога дори къпането става проблематично. Веднага щом майката изчезне от зрителното поле на трохите, започват сълзи или дори истерия. Много майки се надяват, че след една година ситуацията ще се промени към по-добро. Но не всичко е толкова просто.
И за майката, и за едногодишното дете отминалият период е най-труден. През цялата година майката винаги е с бебето, за да създаде условия за пълноценен растеж и развитие. Разбира се, мама се уморява и се надява, че малкото в крайна сметка ще може да играе самостоятелно. Но бебето упорито не иска да пусне майка си, без да й оставя нито една крачка.
След една година децата започват да изследват заобикалящата ги среда. Малкият човек сам не може да се справи с тази задача. Той отчаяно се нуждае от помощта и подкрепата на майка си. Намирайки се постоянно през цялото време, бебето се чувства уверено и спокойно. В крайна сметка първите независими стъпки са трудни, когато наоколо всичко е ново и непознато. Не бързайте малкото си да стане самостоятелно. В никакъв случай не го сравнявайте с други деца. Всички бебета са различни. След известно време няма да знаете как да спрете прекалената си независимост.
Ако детето упорито не пуска майка си далеч от него, тогава е необходимо да се помирите и да научите как да правите всички домашни, както и да се отпуснете с бебето. Опитайте се да накарате детето си да се заинтересува от нещо. Въпреки че може да не продължи дълго, все пак можете да свършите част от работата. Тогава ще трябва да измислите ново занимание за бебето и отново да свършите част от работата си.
Този метод обаче няма да ви спаси от периодични сълзи и истерики. Но това е естествено. Детето иска да общува, но още не знае как да говори. Опитва се да каже нещо и ако не се получи, реагира по свой начин. Следователно всичко, от което се нуждае, изисква плач. Най-добрият изход в тази ситуация е да насочите вниманието на детето към нещо друго.
Опитайте се да бъдете търпеливи и се научете да виждате само доброто. Не бързайте детето, радвайте се на неговите победи и на факта, че бебето е до вас. Ще дойде момент, в който ще се радвате да видите и да говорите с децата си, но, уви, той вече ще е по-зрял.
