Прието е да се наричат подсъзнателните мисли и идеи, които в дадения момент са извън съзнанието. С други думи, това са мисли, които не могат да станат съзнателни.
От философска гледна точка подсъзнанието е слой на съзнанието, който може да се разкрие само в специални случаи. Това се отнася до сън или погрешни действия. В психологията този термин се използва за означаване на психични процеси и състояния, които се намират извън сферата на съзнанието.
Терминът „подсъзнание“се появява за първи път в края на осемнадесети век. След това той определи сферата на действие на несъзнаваните явления. Във физиологичните теории подсъзнанието е свързано с различни физиологични механизми на поведение. Този термин е изключително важно понятие в психоаналитичната теория. Но само от момента, в който Зигмунд Фройд започва да използва тази концепция, тя започва да се използва активно в психологията.
Фройд винаги е смятал подсъзнателната страна на психичния живот много по-важна от съзнателната. Той дори сравнява подсъзнанието с айсберг. Според него подсъзнанието съдържа важните инстинкти и спомени, които биха могли да станат съзнателни. Но имаше внезапно потискане. Оказва се, че подсъзнателният материал е сила, която подтиква човека към действия от определен характер. Фройд разработи специална техника за изследване на подсъзнанието. Той предположи, че прехвърлянето на някои болезнени моменти от подсъзнанието в съзнание ще помогне за облекчаване на психичните заболявания. Според Фройд автоматичното поведение може да се извършва без съзнателно осъзнаване. Но в същото време не може да се счита за подсъзнателно.
Подсъзнанието е от основно значение за социологическата наука, тъй като често се обръща към психоаналитиците. Постфройдистките теории бяха в контраст с неговите учения за подсъзнанието. И така, А. Адлер беше първият, който се опита да преразгледа радикално учението на Фройд. Той изложи принципа на психологическата компенсация и се опита да представи цялата психологическа дейност като борба на подсъзнателно ниво. Юнг предположи, че личното подсъзнание крие по-дълбок слой от колективното подсъзнание. И Фром призна, че съществува индивидуално подсъзнание. Според него обществото самостоятелно определя кои мисли и чувства могат да достигнат съзнателно ниво и кои са опасни за неговото съществуване. Оказва се, че съдържанието на подсъзнанието може да се определи от структурата на самото общество.
