Племенницата ми започна да суче палеца, когато беше на три месеца. Разбира се, никакво убеждаване не оказа никакъв ефект върху детето, а само я изнерви. И решихме да намерим различен подход към него.
Преди лягане разказаха поучителна приказка за това как малко момче смуче палеца си и се превръща в голяма жаба. Те добавиха към приказката, че майката и таткото на това момче са били много разстроени и са плакали много, но когато е спрял да прави това, той отново е станал добро и послушно момче.
Когато племенницата ми заспа дълбоко, ние тихо намазахме пръстите й със зелена боя и си легнахме (по-добре е да направим това в петък, защото детето цяла нощ смучеше палеца й и цялата й уста беше зелена). На сутринта емоциите ни нямаха граници. Тя започна да се притеснява, че се превръща в голяма жаба и ние й напомнихме, че ако не смуче палеца си, ще си остане красиво момиче.
Трябваше да прекарам цялата събота в разговори за трансформацията, но си заслужаваше. Дори когато си легна след обяд за следобедна дрямка, тя не взе пръст в устата си, а скри ръце под възглавницата. След вечерното къпане цялото брилянтно зелено беше измито и племенницата доволно си легна.
В неделя слушахме и нейните истории за това колко добро момиче е, че е спряла да си взима пръста в устата. И в понеделник нашата принцеса бръмчеше в ушите на децата в детската градина за своите приключения през уикенда. Така че лошият навик вече не ни посещаваше, но за първи път ни убедиха да превържем пръста си през нощта, за да неволно в съня ни отново не е в устата ни.
