Много родители твърдят, че детето им е хиперактивно. Но дали винаги е така. Понякога това е само общо мнение, което предполага, че детето може да бъде по-спокойно и усърдно.
Струва си да се съгласим, че ако детето постоянно седи, тоест се държи неактивно, това също не е съвсем нормално и не е съвсем правилно да се счита това за норма. Но не бъркайте двете различни понятия, тъй като мобилността на детето е напълно нормална и хиперактивността вече е диагноза. В медицината често се нарича „разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието“ADHD.
Това наистина е заболяване, тъй като има нарушение на някои функции в централната нервна система. Прието е конвенционално да се разделя на две понятия, а именно, първично и вторично. Първична - възниква от момента на раждането на бебето. Вторичен, от своя страна, причинен от усложнения след заболяването. При наличието на този синдром детето не може да концентрира вниманието си върху нещо, а освен това му е доста трудно дори да седне на едно място в продължение на няколко минути.
Синдромът може да има различна форма, така че практиката е известна с дефицит на внимание без хиперактивност и самата хиперактивност без дефицит на внимание. Но най-често има комбинация от тези понятия.
За свръхактивното дете е доста трудно да завърши започнатото дело. Винаги го хвърля непълно и незабавно насочва вниманието си към нещо друго. Особено големи трудности в това отношение възникват в процеса на обучение на дете. Според статистиката около 5% от децата се поддават на проблема с дефицита на вниманието. Повечето от този брой са момчета. В допълнение, тяхната хиперактивност има подчертана форма.
Основните признаци на хиперактивност при малки деца включват:
• лош сън;
• висока степен на раздразнителност към външни фактори;
• наличие на хаотични движения.
В някои случаи, поради наличието на хиперактивност, детето не се развива напълно. Това означава, че той започва да седи и да ходи много по-късно от децата без дефицит. Хлапето не може правилно да координира движенията си и затова често изпуска предмети и говори лошо.
Родителите на деца с ADHD трябва да бъдат търпеливи и винаги да помнят, че това е предимно заболяване. А това означава, че е необходимо да се отнасяте с разбиране към детето и да не му се карате.
